За гнева

Напоследък срещам все повече хора, които се ядосват на нещо или на някой, все повече недоволни хора, които се оплакват или са готови да пребият някой на секундата, да изпотрошат всичко, защото “някой” ги е ядосал.

Запитах се защо тези хора са недоволни и ядосани и още по-важното – защо аз се срещам с тях и защо присъстват в моята реалност? В крайна сметка моя фокус определя моята реалност.

Оказа се, че аз също съм ядосана, но не на някой или на нещо, а на самата себе си, защото винаги всичко тръгва отвътре. Нищо или никой не може да ни повлияе ако ние самите сме в мир със себе си и се приемаме и най-вече – ако следваме истината, а аз одавна не я бях следвала.

Подсъзнанието ми се ядосваше на мен самата, че не следвам пътя си и съм се заблудила, че нещо друго е много по-важно от това да правя каквото обичам.

Така е и с другите хора. Някъде по пътя си са се заблудили, забравили са кои са и за какво са тук. Забравили са, че животът е просто една игра и не трябва да се вдаваме в нея, когато героят ни го е изяла някоя костенурка. Ако бяхте натиснали бутона за скачане, щяхте да избегнете костенурката или да я използвате срещу следващото препятствие, което ви се изпречи на пътя.

Хората просто са свикнали да “оправдават” гнева си, вместо да погледнат вътре в себе си и да открият източника, защото така е много по-лесно. И точно загубяайки се в тези оправдания, че гнева ни е справедлив, ние загубваме и себе си.


И все пак това не е съд, както се описва в откъса от книгата на Аджан Брам “Отвори сърцето си”, а просто едно препятствие, на коетл вместо да даваме сили, можем просто да го попитаме “От къде идваш?” и да погледнем вътре в себе си. Защото в крайна сметка гневът няма да съществува, ако ние самите не го разпалваме.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *