За животното в нас

„Спящото“ животно

Във всеки един от нас спи едно животно, или поне така си мислим. Животното контролира нашия живот, създава нашата реалност, защото неговия фокус е много по-силен от нашия, от този на Духа. То ни е заблудило, че е наш приятел, че ни пази, а всъщност ни контролира. Контролира нашите действия, подсилва емоциите ни. Само за да изпълните своите егоични цели. То ни дебне и ни познава по-добре отколкото ние самите се познаваме. То е диво и единствената му цел е да задоволи собствените си желания, карайки ни да вярваме, че те са наши.

Животното не спи, то е будно през целия ни живот. От страх, ние го оставяме да взима решения, които вместо да ни предпазват, бавно ни убиват. То действа от страх. Следва своите инстинкти, използва интуицията ни в наша полза. Изплашвно е също толкова колкото от нас, колкото и ние от него. Поради простата причина, че не е разрешено, че не познава само себе си. Силата е в нас, защото ние сме пълни, имаме всичко. А то ни е накарало да повярваме, че нямаме нищо, че имаме нужда от него, имаме нужда от нещо или някой друг, който да ни запълни. Превърнало се е в наш враг, без да го осъзнаваме. Крие се и действа в сянка. Животното е нашето его, което не позволява на гения ни, на нашия Дух да се прояви от страх, че вече ще бъде ненужно.

А всъщност това, което вътрешно иска най-много е да се слее в едно с Духа, забравило е за истинската си роля в нашия живот, а именно да бъде наш ия най-добър приятел и да помага за нашето развитие. Човек може да разреши сам себе си само и единствено осъзнае кой е всъщност – чиста светлина, Дух, а не плът контролирана от едно животно.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *